Аз съм циганка. Сега, за по-модерно и по-европейско, ни наричат роми. Не се гордея с този факт, но не се и срамувам. В края на краищата, човек не може да си избира нито родителите, нито къде и като какъв да се роди.
Детството ми премина щастливо и волно по прашните улици на бургаския квартал "Комлука", наречен от предишната власт с гръмкото име "Победа". Бях обичана от родителите си и обожавана от двете си по-малки сестрички и най-малкото ми братче - изтърсака на фамилията. Докато не станах на 13-14 години, не осъзнавах и не се замислях върху разликите между цигани и българи. При някой по-проливен дъжд - а това ставаше почти всяка пролет, когато остарялата канализация се затлачеше и улиците се изпълваха с вода до колене, баща ми, рамо до рамо със съседа - българин, отводняваха и почистваха сутеренните етажи на къщите. Живеехме в сговор и разбирателство. Празнувахме и Рамазан и Великден, Коледа и Банго Васил. А и родителите ми не бяха много религиозни, празникът беше по-важен за нас, де ...