1 min reading
Празници са сега. Всеки е с настроение, а аз искам да плача и да съм сама. Елхата ми блести в безброй светлини, но сърцето пълно е с разбити мечти. Писна ми все да бъда без любим. Защо никой не погледне ми в душата? Никой не изтри в нощта сълзата. Подаръци ще получа, с приятелите заедно ще бъда до късни зори. Но вече вярата в чудесата изгубих и звездата върху елхата така мрачна ми стои.
Кога ще дойде и моето чудо? Кога ще ме обичат и мен? Писна ми да съжалявам и да се раздавам. Да, веселете се, аз не ви съдя. Исках просто малко топлина, да дойде добрия старец и да ми каже, че вече няма да е така. Но чакам с години, а сърцето кърви... Обещавам си всяка година, че няма да е така, че вече няма да съм сама...
Сълзите се стичат върху новия подарък. Една играчка падна от елхата, на парченца остана на земята. Как прилича тя на моето сърце. Лампичка една изгоря,така преди време в мен угасна последната надежда. А казвахте, че вярвате в чудесата?!
Наздраве, за моята мъка! И тази година си обещав ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up