ПРАЗНИЦИ НЯМА, ПРАЗНИЦИ ИМА
Мелодичният джаз се лееше от радиоапарата и по някакъв странен начин се смесваше с пелената от тютюнев дим, която обгръщаше стаята и й придаваше приятна атмосфера, въпреки липсата на отопление и оскъдната мебелировка.Той седеше на изтърбушеното кресло с цигара в уста и бавно си тактуваше следвайки ритмичния контрабас, умело подкрепящ виртуозния тромпет, който препускаше като бесен и рисуваше своите звукови картини.
Днес беше годишнина от запознанството им, спомняше си отлично датата и нямаше шанс да я забрави, въпреки, че много му се искаше. Тя съвпадаше с националния празник и беше от датите, които постоянно биваха напомняни, празнувани, отбелязвани, чествани, така че отърване нямаше.
Той мразеше празниците от малък, когато го караха да облича новите си дрехи и запълваха деня му с натруфен патриотизъм и го водеха на безсмислени места, вместо да го оставят да преследва топката, нещо, което той с удоволствие можеше да прави по цял ден. Откакто тя замина празн ...