2 min reading
ПРАЗНИЦИ НЯМА, ПРАЗНИЦИ ИМА
Мелодичният джаз се лееше от радиоапарата и по някакъв странен начин се смесваше с пелената от тютюнев дим, която обгръщаше стаята и й придаваше приятна атмосфера, въпреки липсата на отопление и оскъдната мебелировка.Той седеше на изтърбушеното кресло с цигара в уста и бавно си тактуваше следвайки ритмичния контрабас, умело подкрепящ виртуозния тромпет, който препускаше като бесен и рисуваше своите звукови картини.
Днес беше годишнина от запознанството им, спомняше си отлично датата и нямаше шанс да я забрави, въпреки, че много му се искаше. Тя съвпадаше с националния празник и беше от датите, които постоянно биваха напомняни, празнувани, отбелязвани, чествани, така че отърване нямаше.
Той мразеше празниците от малък, когато го караха да облича новите си дрехи и запълваха деня му с натруфен патриотизъм и го водеха на безсмислени места, вместо да го оставят да преследва топката, нещо, което той с удоволствие можеше да прави по цял ден. Откакто тя замина празн ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up