Църквата. Това не е разказ, или есе. Какво ще излезе не зная, но просто трябваше да се кажат няколко думи за тая църква, защото когато влязох вътре се почувствах все едно вися във въздуха.
Чудя се това чувство дали идва от извиканата ми вяра и страхопочитание, или е просто атавистичното ми чувство за сигурност и утробна защита останало от обитаването на пещерите.
Шарените иконописи....
Представях си как е изглеждала църквата като нова. Като писана каручка. С прясната боя и ярките цветове, разграфена на правоъгълници, всеки един разказващ някаква далечна и екзотична история. История която седи някъде между предание и легенда. Сякаш съм бил зограф,с четка в ръка. Така гледах по стените. Картини и библейски сцени имаше навсякъде, и отвън, в притвора, и под навеса - галерията, както и вътре. Черни, задимени светци те гледат изцъклено отгоре, и я си сгрешил, хайде в казана. Едни лъчи и ореоли им излизаха от главите, а най-войнствените бяха сложили своите доспехи и искряха със сребърните си ...