"Празно. Кубче."
Прасковите в градината вече окапваха.
Есента напираше да влезе в нашия дом, защото никъде другаде не я искаха.
Ние винаги я приемаме с отворени обятия и готови за пожълтяване, листа.
Тук е градината на времето.
Аз съм един от малкото градинари. Старая се да подрязвам храстчетата на вечността, да спъвам припкащите четирилистни детелини на късмета и да плаша гарваните на мраморната гостенка.
Днес ми е ред да посрещна красивата Есен.
Поздравявам я с поклон и тя жадно се нахвърля върху растителността в прекрасната градина.
Тя е като човешко хипи - художник – артист – умопомрачен и откачен бръснар – боравещ с четка не с нож.
Гледам Я, както възрастните гледат щастливите си деца – които с непохватност стискат новия си молив и драскат ту на килима ту върху листа хартия.
Мила моя Есен – не бъди толкова лакома – ако всичко което можеш, направиш още днес – как ще те държа тук, с какво сърце ще съм те затворил, за да не се сблъскаш, с някой от твоите сестри.
Тя се спира и ме глед ...