ВЪЗЛОВА ТОЧКА
Откъс от "ПРЕДЦИТЕ МИ ГОВОРЯТ "
Първа част
Ето че дойде моментът! Есента на 1958 година, месец септември. Неделя е. Цял ден валя дъжд. Времето затвори хората по домовете им и само най-неотложните работи караха някои да излизат от вкъщи.
За Мацоран Бей това си беше истинско наказание. Той не беше свикнал да стои у дома. Особено в неделя, когато е свободен и може да се забавлява с приятели. А ето че трябваше да слуша цял ден нарежданията на майка си. Ако не са нареждания, то са оплаквания. Все за нещо ще намери да говори. Добре поне че се събуди късно, малко преди обяд. Беше чел книга почти цялата нощ. Квартирата им беше малка и паянтова, но поне имаше три отделни стаи. Една по-голяма, което служеше за кухня и всекидневна. В нея спеше баща му. И други две по-малки стаи, които бяха спални помещения за майка му и сестра му и за него. Къщето беше на един етаж, приземен, а трите стаи подредени една след друга и само кухнята имаше входна врата отвън. В другите стаи се влизаше от ...