Из книгата ми "Предците ми говорят "
От глава :Петър иТодора"
(продължение 3)
На сутринта Петър стана както винаги. Денят тъкмо си пробиваше път. Влезе в кащи и с почуда видя, че огнището е запалено и котле с вода висеше отгоре. На паралията беше сложена паница и лъжица, а до тях в малка бохча беше завит хляб, а до него буца сирене. И докато се чудеше какво става тук, вратата се отвори и вътре нахълта Тодора с пълно котле мляко. Беше облечена с бяла кошуля и литак. Косите ѝ пак бяха скрити под червена забрадка. Като го видя, се стресна и закова на място. Без малко да разлее млякото. Петър се засмя на замръзналия ѝ устрем и поздрави:
– Сполай ти, невесто! Добро утро!
– Ааа, амиии, малко закъснех с млекото, аммаа... – запристъпя от крак на крак Тодора, притеснена, че го вижда буден, преди да е сварила млякото. Такова в стария ѝ дом беше недопустимо. Ама нали трябваше снощи да реве до среднощ...
– Е, нищо де! Нали ти рекох да ме не мислиш. А и аз не закусвам сутрин. Но сега ще седна с теб ...