Появи се в живота ми. Дълго време чаках, дълго време се надявах, а сега? Сега изгря в небето на моя живот, а аз дори не мога да те видя. Животът ослепи очите ми, отне сърцето ми. Усещам те върхy себе си. Топлите ти лъчи галят изгорената ми кожа. Тръпки минават по тялото ми, но стигат до дупката в гърдите ми. Там вече няма нищо, с което да мога да те почувствам. От очите ми се спускат сълзи като кристали и украсяват бузите ми. Само те ми останаха да показват, че някога съм имала чувства, че съм различавала доброто от злото и радостта от болката. Сега всичко, което ме прави човек, е далеч от мен - мечтите, идеите, стремежите. Всичко е там - при очите и сърцето в земята, от която нищо не се завръща. И сега, останала без душа и без сърце, бродя по земята и чакам сетния си час, когато мъката ще спре. Никой вече няма силата да ми помогне, да ми върне изгубеното. Затъвам все повече в дълбините на скръбта и умира единственото, което все още ме свързва с живота - духа ми. Разбрах едно - нищо в ...