Преди последния час
разказоид
Двамата седяха на пейка в училищния двор.
Беше септември и пак звънеше звънецът за последния час.
Само дето те бяха вече пораснали.
Той внушаваше увереност с всяко свое действие.
Тя, макар и отдавна вече без плитки, пак изглеждаше като картина, създадена от влюбен в модела си художник.
- Колко време ? – подръпна от цигарата си мъжът.
- Повече от петнайсет години- погледна го жената и веднага отклони ясните си очи-
Ти поне на вид наистина си станал дипломат.
- Как се сети… дипломат, да, едно време така си мечтаехме – ти-художничка, аз –
дипломат. И как само си вярвах, че ще успеем… ...