Предколедна приказка за малки и големи
Кап... Кап... Кап.. Дядо Коледа се размърда в леглото си. Кап... Кап... Кап... Какъв беше този необичаен звук? Веселият старец се опита да заспи отново, но капките не му даваха мира. Кап... Кап... Кап... Какво ставаше? Дядо Коледа се надигна от леглото и се огледа наоколо. Звукът идваше от вън. Наметна червеното наметало и излезе да поразгледа. Каква картина.! Всичко се топеше... Всичко... Снегът, ледените висулки, калпакът на къщичката му, ледът по шейната. Еленът Рудолф също гледаше тревожно и нервно потрепваше с ноздри. Какво се случва? Нещо необичайно. Невиждано...
... След малко цяла Лапландия почерня. Бялото се превърна в черно, по-скоро в тъмно кафяво. Земята, топла и жадна, лакомо поглъщаше влагата от разтопилия се сняг.
Добрият старец потрепна. Потрепери от... топлото. Тялото му не беше свикнало. Главата също. Уплаши се. Доста.
Съвсем скоро трябваше да тръгва с Рудолф надолу и да раздава подаръци на децата. А шейна без сняг не върви.
И какво всъщност се случва?
Дядо Коледа влезе в къщичката си и пусна телевизора. Дано по новините кажат какво става...
Откакто имаше телевизор, Дядо Коледа научи много неща. Чу за промените в климата, за новите технологии, за глобалното затопляне, за Ал Гор. Добре де, но нали не в нашия живот... Той си го представяше по-скоро, когато неговият внук порасне и самият той стане Дядо Коледа.
Или пък напротив, когато най-малко очакваме, тогава ни връхлита?
Най-големите опасения на Дядо Коледа се сбъднаха. Казаха го по новините. Промените в климата са излезли от контрол и се случват мигновено и навсякъде.
Като по филмите... Страшните филми!
Но както всички знаем, Дядо Коледа е весел и бодър старец, пълен с оптимизъм и добро настроение. И идва по Коледа, за да ни радва!
Така че тук приказката се обръща в положителна насока...
И така, Дядо Коледа седна на верандата, качи си краката на стола и започна да мисли... След малко широка усмивка озари и без това слънчевото му лице. Стана, запретна ръкави и не щеш ли, след време шейната се превърна в колесница. Впрегна Рудолф и я изпробва. Вървеше. Даже много добре. Сега оставаше само последната задача - да смени подаръците. Тези вече не ставаха. Трябваше бързо да направи други. Нови. Ех, да можеше Рудолф да му помогне... Всъщност Рудолф му помагаше с това, че беше добър слушател и беше много мъдър. Задаваше умни въпроси и даваше добри идеи. Можеше да си говори с него с часове. Рудолф пръв забеляза, че децата се променят, вкусовете им за играчки също. Винаги усещаше кога са радостни и кога само се преструват, дали са истински щастливи или са малко разочаровани. Разбираше ги и ги обичаше. Рудолф щеше да даде пръв мнението си за новите играчки на Дядо Коледа и нямаше да го излъже.
Бузите на добрия старец се зачервиха още повече от топлината и от радостно вълнение пред новото начинание. Гол до кръста, Дядо Коледа се захвана чевръсто да майстори играчки. До вечерта беше готов. Когато звездите изгряха на небето и лапландската месечина се показа в нова, странна светлина, Дядо Коледа покани Рудолф на верандата на чаша бяло вино. За греяно вино беше много топло.
Развълнуван, той показа на елена новите играчки и зачака с нетърпение реакцията му. Рудолф ококори топлите си , добри очи. Хареса ги - то се виждаше. Веднага разбра идеята на Дядо Коледа. Нали знаете вече, че е много умен.
Прекараха чудесна вечер и си легнаха рано. На сутринта трябваше да тръгват. Дълъг път ги чакаше. Когато лапландскто слънце, по-ярко от обичайното, ги събуди с първите си лъчи, Дядо Коледа и Рудолф се стегнаха за път. Веселият старец с бодро и радостно подсвиркване натовари на колесницата всички чували. Все още се чувстваше млад и силен. И беше доста радостен!
Не беше минал и час, откакто пътуваха и лицата им грейнаха в щастливи усмивки. Чуха ги... Всичко вървеше по план. Отначало чуха „мамо", после смехове и песни, след това бръмчене на коли и самолети, после ръмжене, грухтене и цвилене и всякакви други чудни звуци, които въображението ви позволява да си представите. Играчките оживяха!!! Целунати от издигащото се слънце. Идеята на Дядо Коледа да направи нови играчки със слънчеви батерии беше перфектна. Резултатът също.
Сега оставаше децата да ги харесат. Предстоеше му дълъг разговор с тях. Беше го премислял много пъти. Знаеше, че ще са разочаровани от тазгодишната необичайна Коледа без сняг, без снежни човеци и бой със снежни топки. Знаеше , че ще ги е яд на слънцето, което им изигра лоша шега в края на годината. Но Дядо Коледа знаеше как да разговаря с тях. Ако трябва и Рудолф ще помогне. И двамата обичаха децата безкрайно, а любовта отваря ушите и сърцата. Щеше да им каже и покаже, че слънцето може да е враг на снега и белите мечки, но може и да е приятел и ако го използваме да работи за нас, може и да ги върнем.
Малко след Коледа...
П.П. А на големите ще каже с променен глас: (тук малките да не четат)
„Хора, събудете се! Работата е сериозна!!!
Следва продължение...
(Дядо Коледа и глобалната криза)
© Антонела Огнянова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
-
Хареса ми.Браво!Продължавай да сънуваш все така интересно!
-
Весела Коледа, скъпи приятели!
-
приказка за възрастни с оптимистичен край...
разказвай, Антонела...можеш...с обич. -
Хареса ми, особено края! Поздрави!
-
Със или без глобално затопляне-приказки винаги е имало и са се писали,не спирай да изразяваш себе си,нали за това пишем-да ни чуят,но и хората да намерят нещо от себе си!Кой-каквото!!!
Утешително е,че и Дядо Коледа си пийва червено винце,този свят старец!Прегъдки! -
Талатливо и умно написана приказка за възрастни!
-
Благодаря ви много!
-
Аз лично мисля,че разказа е лек,приятен и звучи оптимистично
-
Много ми хареса! Чакам продължение!
-
Приветствам идеята и стила на този разказ! Под формата на приказка се поставят актуални въпроси на съвремието ни, над които трябва да се замисля всеки! Поздрави, Антонела!
-
Чудесно, нека да помогнем! Как? Като пълним главите на децата с глупости? Като спираме действащата си АЕЦ, като затворим ТЕЦ-овете на въглища, като си стоим на студено, тъмно и гладни. Но и като не обезпокояваме с това богатите държави?!
Знаеш ли, преди хиляда и петстотин години степите на Монголия били тучни и плодородни. Там живеели в мир десетки племена и народи. Но ето че само за няколко години същата тази температурна цикличност, която споменах, довяла от север леда и студа в земите им, пашата намаляла и всички те били изправени пред невиждан глад. На юг била Великата китайска стена, която ги спирала, на изток - Японско море. Единственият път за спасение бил на запад. Започнало Великото преселение на народите. В резултат от него, изчезвали цели народи, загивали империи... Е, в резултат от него сега живеем точно тук и продължаваме да се наричаме българи.
Сега сме изправени пред същото, само че с обратен знак - затопляне, настъпване на пустинята от юг, ново преселение на народите. И съвременните империи са обезпокоени от случилото се преди векове и се опитват да вдигнат нова стена - Стената на "Уж нЕщоправенето" - "Виждате ли ние сме загрижени за вас и ще спрем затоплянето и пустинята!" Дрън-дрън! Капан за наивници. Корумпирани псевдо-учени, обслужващи имперски интереси. Обещания за търгуване на вредни емисии - жалки подаяния за корумпираните правителства на неиндустриалните държави. Неподписване протокола от Киото...
Темата е обширна. Едва ли е за тук, ще видя дали във форума няма такава да продължа.
-
Аз лично мисля,че са свързани. Всъщност има две,абсолютно противоречащи си теории-първата е ,че глобалното затопляне няма нищо общо с човешкия фактор ,а втората е,че напротив, има. Дори и първата да е вярната теория, си мисля, че нищо не ни коства и ние да станем малко по-осъзнати и ако можем да помогнем. Мое мнение.
-
Чакай, чакай! Нищо не съм казал за природата. Недей да изопачаваш думите ми! Природата, замърсяването, изсичането на горите са болезнени теми, но смесването им с глобалното затопляне е непознаване на фактите.
-
Ох,най-после коментар!Цяла сутрин тръпна...Балгодаря ти ,защото ми е много важно мнението на другите по тази болезнена за мен тема-природата. Може да е наивно, но наистина мисля,че нещата зависят поне малко и от нас... (това е поуката).А идеята ми дойде сама една нощ- просто в просъница чух- Кап...Кап... Съжалявам ако съм ти развалила приказката. Весела Коледа!
-
И каква е поуката, че не разбрах?!...
Глоболното затопляне е факт. Обаче вменяването на вина у човечеството за температурната цикличност на планетата е политика за отвличане вниманието от глобалните икономически проблеми. А когато смесим политика и Дядо Коледа, резултатът меко казано става "манджа с грозде"! И кой е новият Дядо Коледа? Чичко Ал Гор, който ще върне снега и белите мечки? Хайде де! В този дух, кой Дядо Коледа ще се справи с глобалната криза? Дядо Обама?...
Знам, че трудно се намират оригинални идеи, но понякога е по-добре да не пишем нищо, отколкото да разваляме приказки, които още работят...
Определено имаш талант за писане, но след време едва ли ще се гордееш точно с това!
Лек и спорен ден и весела Коледа!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
