Наташа стоеше в средата на трезора като наказана очаквайки да нахлуе армия от ченгета. Така и стана, но щом дебелата масивна врата се отвори с прещракване влязоха само двама мъже като на гърбовете им пишеше с големи букви ОХРАНА и насочиха оръжия към нея.
- На земята! - изкрещя единия. - На земята!
Шокирана от цялата сцена, Наташа не реагира на заповедите на охранителите и без да чакат и секунда повече се нахвърлиха върху момичето. Проснаха я по лице на пода, извиха ръцете й и й сложиха белезници. Изправиха я без никакво усилие и я изкараха от трезора.
Поведоха я право през цялата зала. Не, че имаше друг изход, но пак беше неприятно да те гледат някакви изключително странни хора. Обаче Наташа реши да не им обръща внимание, защото така и не ги познаваше.
Щом охранителите изкараха Наташа навън, проливният дъжд, който се изсипваше из ведро ги намокри веднага. Вече знаеше, че е преминала успешно, знаеше, че е в нечии друг свят. Огледа любопитно сградите и като цяло всичко, за да види разли ...