Гарите са едни от най-самотните кътчета, на които можеш да чакаш нещо, което съществува единствено в мислите ти. Защото сме способни да създаваме проекции на хора, чувства и на действия. Защото често защитаваме и дори извиняваме нечии постъпки. Преглъщаме поредните загуби, които непременно пишем на своя сметка. После отново се явяваме там с най-прекрасната усмивка, зад която се надбягват хиляди страхове.
Не спира да вали, а студът е решил да прегръща въздуха като любовник, който се сбогува. Всеки е заключил вратите на собствения си свят и се чувства престъпник, когато понечи да надникне в чуждия. Допушвам цигарата си и я хвърлям между релсите. Хората казват, че вярата е лека жена – ти я даваш и ти я прибираш. А аз бях толкова свикнал с мисълта, че тя не се прибира у дома, та дори изпитвах облекчение, задето не се налагаше да я събирам от пода точно тогава, когато угаждаше на слабостите си...
Поредният влак спира. Чудя се за къде бързат всички тези души, които скачат нетърпеливо от посл ...