На вратата се звъни. Отварям - предразсъдък.
- Ти от кои си, какво искаш?
- Аз съм от предразсъдъците за ромите, искам само да поговорим...
- Марш оттук, шарлатанин! Ако беше истински, щеше да кажеш "за мангалите"!
Той подвива опашка и се изнася на подскоци. Сядам да си догледам филмчето за Ку- клукс- клан, но няма и 5 минути, пак се звъни. Пак отварям:
- Добър ден, аз съм предразсъдък за афроамериканците...
- Афроамериканците?! А бе, и вие ли се изпедерастихте, бе? Не можа ли да кажеш "негрите", " чернилките", или поне "печките", ами - "афроамериканците"!!?...Направо ми се драйфа вече, с предразсъдъци като вас нищо чудно утре да се оженя за циганка и да си осиновим негърче!
Той ме гледа засрамено:
- Прощавай, ама вече са други времената! За да съществуваме, трябва да се преустройваме и да звучим коректно.
- Тогава не се наричайте пред- разсъдъци, а зад- ръстеняци! Де се е чуло и видяло коректен предразсъдък?!?? Вашата работа е да сте некоректни, с цялата отговорност и удоволствие, произтичащи от това!
Трясвам вратата и започвам да се настройвам бойно, защото в тъпите вицове развръзката винаги идва на третия път. И той не закъснява, под формата на поредно позвъняване. Отварям - някакъв с бъклица в едната ръка, и с пран чаршаф в другата.
- Ти да те си предразсъдъка против връзката без брак? Объркал си вратата, гражданското е до съседния блок!
- Не съм предразсъдък, аз съм митът за гостоприемството на българина...
Още недоизказал се, го удрям с френски ключ по главата, защото много мразя някой да нарича гостоприемството ми "мит". След малко митът е мъртъв, а аз се чувствам по- добре - крайно време беше някой да му свети маслото! Да има късмет да мине и брат му - оня за трудолюбието...
© Илиян All rights reserved.
Иначе - Безжичен - леле.