Председателят се разхождаше по малката уличка покрай блока. В едната си ръка държеше пластмасова бутилка, до половината пълна с някаква жълта течност, най-вероятно ракия. Разбира се това заключение се потвърждаваше и от самото поведение и излъчване на председателя. Той беше доста мърляв и дори от него се се разнасяше слаба миризма. Мърмореше си тихичко и дори от време на време видимо се възмущаваше от собствените си мисли. Тогава започваше да говори по-силно и дори леко да ръкомаха. Тези внезапни изблици на гняв обаче траеха не повече от няколко секунди и свършваха толкова неочаквано, колкото и започваха. Понякога дори се скарваше или подвикваше на кучето, което водеше със себе си на каишка. То беше малко, сиво непородисто кученце и всъщност никой не знаеше откъде се беше появило.
Председателят спря пред една от кофите за боклук, които стояха пред входа и се зае да прегледа нейното съдържание. Избра си една дълга, дървена греда и едни разпокъсани детски жълти плавници. Той помъкна тези ...