ПРЕДСКАЗАНО
Вечерта си проправяше път между пухкавите бели облачета. Обагрени в златно и червено от последните слънчеви лъчи те се движеха, променяха формата си, групираха се и изтласкваха нагоре тъмнината. Тя не се предаваше и проблясваше с нишки откраднати от златния кордон. Небето се изпъстряше от образи, в които всеки можеше да прочете желаната картина. Въздухът се изпълваше с аромата на Петунии, стелещи се и цъфтящи до пейката, на която бе седнала Анна. Градината бе осеяна с тяхното пъстроцветие Те полюшваха фунийките си, погалвани от топлия бриз. Тънките им телца се увиваха около пръснатите между тях Кученца, които гордо изправили телца, също бяха нацъфтели в пълната гама на цветовете. Сякаш небе и земя си разменяха поздрави за „Лека нощ!“. Вечерната хладина се стапяше в горещината, която излъчваше земята.
Анна не обръщаше внимание на познатата картина. Бе потънала дълбоко в своите мисли, които въртяха душата й на шиш. Сърцето й биеше неравномерно и прединфарктно, а ушите й бучах ...