Посвещавам този разказ
на eovin_f, с която се държах
като пълен простак.
Джак Спрингфилд беше съвсем нормален човек. Пенсиониран съдия от богато семейство, той седеше в люлеещото си кресло на верандата на къщата си и съзерцаваше заснежените върхове на планината, в която се намираше малкото му имение. Любуваше се на прелестния залез, за поклащането на дърветата, които лекия ветрец събуждаше от време на време, любуваше се на поляната пре дома си и на цветните лехи, които жена му беше засадила. Беше щастлив човек, който намираше очарование във всичко, дори в облаците комари, които щурмуваха къщата, и които от време на време отпъждаше с нервно движение. Имението му беше доста отдалечено от близкото село и Джак се радваше на усамотението, както може да се радва единствено човек прекарал 40 години от живота си в големия град. От време на време задрямваше, но комарите бързо го връщаха от света на Морфей в реалния свят. Това спокойно съществуване продължи само до мига в който Джак започна да и ...