Премеждията на един дух
Аз съм дух. Тежка верига свързва ефирното ми тяло със земните неволи. Докато бях още човек, аз бях затворен в онази ужасна черупка, която наричат "тяло". Когато Косачът на души дойде, той взе онази смешна девет-грамова фукла - душата, а аз полетях свободен. Уви, радостта ми продължи само девет минути, които от незнание пропилях в подигравки над черупката, която обитавах цели осемдесет и девет земни години. Тъкмо видях светлини, от които се носеше чудна мелодия и бях готов да политна към тях, когато нещо ме смъкна надолу Косачът ми се изсмя и каза, че за да стигна до онези светлини, трябва аз и душата да станем едно цяло. Първо, обаче, тя трябва да бъде преработена, за да се изчисти от формите, които беше създала, докато обитавахме черупката. През това време аз ще бъда вързан за нея с тази грозна верига. Тя е достатъчно дълга, за да пребродя Земята на длъж и на шир, но ме ограничава да се издигна поне при Сифилиите - духовете на въздуха, чиито души са преработени ...