А ние с Роза за пръв път останахме сами. Пийнахме по чаша вино, приказки за едно време, помниш ли това, помниш ли онова. Поглеждахме се скришом.
- Петър, страх ме е да спя сама горе...Може ли да спя при теб - тихичко промълви тя - Знаеш ли, не е някаква отплата за благодарност, за това че се ангажира с нас,... просто толкова време сме заедно, а сега сме под един покрив, все пак аз съм жена, ти мъж и сме в разцвета на силите си. Не смеех да ти го кажа, но ето сега го направих, не е от благодарност, а заради нас самите, като жена и мъж.
Шепнеше тя, пръстите на ръцете й потрепваха, очите й ме гледаха в очакване, ушите в слух.
Погалих дланта й, очите ни се срещнаха.
- Роза, не го правя за да те спечеля като жена, просто имам възможност ли, желание ли, да помогна на едно добро и ученолюбиво момче, което не е виновно за нищо и с нищо, че е израснало само.
Аз също те харесвам в интерес на истината. Мога ли да те целуна.
И без да дочакам отговор я прихванах през кръста, притеглих я към себе си ...