Всяка сутрин започвам да те обичам отново.
Чувам, мърмориш си нещо, дърпаш косата ми, чакаш да се обърна към тебе.
Аз отварям очи, протягам се лениво и… те виждам. Кратък миг, в който погледите ни се срещат и после твоят вик разцепва светлината.
Всяка сутрин ти се раждаш за пореден път със крясък, щастлив от това, че е ден, че съм до теб, че те има!
Всяка сутрин ти ме разбуждаш с твоята нова любов, сине мой…