Преразказ на ,,Приказката за стълбата”
(грешен и не съвсем по приказката)
Всички съвпадения на лица и събития са случайни.
-Кой си ти? - попита го Народа.
Беше по време на Избори.
-Аз съм най-обикновен човек и всички вие сте ми равни!
Отговорът хареса на всички. Тълпата ликуваше. Първите правеха същото, каквото и последните. Или обратно. Само много внимателен наблюдател би могъл да види, че очите им не изразяваха това, което крещяха. Но за щастие такъв нямаше на цялата територия от много, много години. Затова никой не разваляше празненствата. Те се провеждаха на всеки четири години. Винаги започваха с най-високопарни наслови. Ако само част от тях бяха изпълнени, то следващите избори биха били най-скучното нещо на света. Всички го знаеха, затова се стараеха още на другия ден да забравят какво са обещавали. Същото правеха и тези, които бяха по-назад в тълпата. Внезапна амнезия обземаше и тях. Не забрави за обещанията само новоизбраният цар. Още на другия ден той се опита да събуди минист ...