ПРЕСА
Огледа се през рамо, пресече главната и влезе в Морската градина. Тръгна по неосветена алея, пак се огледа и забави ход. Минаваше полунощ. Седна на пейка и запали цигара - дръпна дълбоко и издиша шумно. Заби лакти в коленете и подпря главата си с ръка. Преследването мина като клип под притворените клепачи - патрулката, спринт, сирена, движението по булеварда, писък на спирачки, сблъсък, суматоха, спринт, измъкване... Можеше да лежи в моргата сега, с размазана глава и пръснат мозък, ако оня не бе набил спирачки... Не беше уплашен, от години живееше на ръба. Затворът не го превъзпита, а издънките не го стряскаха вече. Първото влизане в пандиза го отрезви, мислеше денонощно, мечтаеше за мига, в който ще излезе, имаше планове, мечти... После пак взе, беше сигурен, че след година без хероин, няма да е проблем... винаги е проблем, особено за наркоман. И докато се усети, потъна. Седем месеца след освобождаването си, отново беше вътре и пак за кокошкарии. И пак мисли и пак се зарича и па ...