Кой е най-ужасният затвор?
Най-ужасният затвор е усмивката. Тази измамна малка змия. Тези очи, преграда към душата. Тези студени ръце. Да заредиш тялото си с бензин е да го отровиш. Привлича те огъня, омразата, изгарящите грозни чувства... защото добротата вече е преструвка. Никой вече не харесва добрите хора – те са само стъпало, на което да стъпим за „нагоре”. Никой не харесва честността, защото тя е слабост, а лъжата – майсторство. Да си оптимист означава да си идиот. Песимизмът е така прекрасен и успешен живот. Всеки пее за мъката си. Щастието е безинтересно. По-скоро... щастието не съществува. А знаем всички как обичаме несъществуващите неща – толкова ни е страх от тях и тъмнината, която представляват, че бягаме от тях, при това с писъци. И при това на висок глас. И тогава не си нито мъж, нито жена, нито дете – всички пищят с еднакъв глас, когато са толкова ужасени. Пищят с празните си очи и усмивката, най-красивият затвор.
Да цениш душата е да витаеш в облаците, а да витаеш в обл ...