Jul 25, 2010, 11:30 PM

През деня, през нощта 

  Prose » Narratives
2308 0 5
8 мин reading
Година втора.
Мисля, че станах много добър. Развих такъв слух, че ги чувам още като отворят входната врата. Няма начин да ме видят. Няма начин да ги видя. Това е хубаво. Не искам да ме гледат. Не искам да ги виждам. Така ми е добре.
Сигурно има и по-хубави неща от това да седиш на масата и да пишеш двадесетата страница за деня, иначе номер двеста тридесет и четири от ръкописа. Потта е избила по гърба и под мишниците ти. Писането е уморителна дейност.
Навън е нощ. Още една нощ със звезди. Октомврийски звезди, но това няма значение. Освен от чисто творческа гледна точка. Ако искаш историята ти да се развива през пролетта, казваш: няма нищо по хубаво от звездното небе през май. Ако искаш да се развива през есента, казваш: няма нищо по-хубаво от звездното небе през октомври.
Обаче ми е все тая. Всичко, което ми трябва, е масата и столът, и дюшекът в ъгъла. Опитвам да поддържам спартанска обстановка. Тя е най-благоприятна за продуктивността. Работата върви по-добре от всякога.
През деня вси ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милен Миланов All rights reserved.

Random works
: ??:??