За напускането ми най-съжаляваха първолаците. И, може би, някои други…

Е, затрудних директора. Лош учител, беше станал чудесен администратор. И нали шеф – ама трябваше да има взети часове. Та само пишеше в книгата и се подписваше, а в стаята влизаше млад колега. Който получаваше неофициално парите за часа. Пък на директора се трупаше стаж за пенсия – уж педагогически…

Знаеха го всички, но градската управа си мълчеше. Щото беше и съветник от псевдосоциалистическата партия.

Напуснах с гръм и трясък. Просто видях програмата за втория срок и се възмутих. Часовете ми сложени в три смени – сутрин, следобяд и във вечерното. Е, можеше и да не се прибирам, ама имаше и друго.

Пляснах пред директора папка с документи – инвалидизиран, с някои права, той ми създава трудности…

Видиш ли, заобяснява ми, нямало как да си мръдне пръста, за да изпълни КТ… Щото часовете… разпределянето… ама…

Питам го – защо една колежка е с чудесно групирани часове. При това шеста година поред?

Ми, вика ми, трябвало да се грижи за свекърва си, пък…

Ама в Кодекса за свекърви нищо няма, за инвалиди е доста…

Е, трябвало да проявя разбиране…

Да, бе – казвам му – Разбирам, че ти е съседка по етаж, че сте семейни приятели, че…

Дадох предизвестие и се махнах. Посред годината…

Ама това са си нормални ненормалности в нашенско…

Да кажа за първолаците.

Който помни училището, се сеща – след голямото междучасие е голямото влачене. Поне десет минути се появява някой дъвчещ или закопчаващ се.

Проблемът реших скоростно. Появява се групичка – един събира стотинки и отива за кутия шоколадови бонбони.

Сетне влиза при първолаците и черпи всички. Карахме по букви – никого не пропуснахме.

И малките знаеха – големите черпят, защото оня господин им е наредил…

Е, и вълкът сит…

Ама ме поздравяваха дори в четвърти клас. После вече – по задължение…

Не е по правилата?

А съзнателното закъснение?

И, ако хакнех по една трета /а закъснение се пише само за първи час/ - набързо щяха да съберат за наказание и директорът да мърка -  как да оправя натрупаното, щото него щяха да питат…

Абе, не всичко е красиво като на 15 септември…

Поне малките хапваха бонбони…