През погледа на Ататюрк
Историята ни е научила, че някои хора се раждат, за да променят света по един или по друг начин. Промяната може да донесе мир, просперитет и любов, както и за съжаление да отрови човечеството с омраза, болка и насилие. Личностите, които са спомогнали за унищожаването на народното благо, умират без почести и биват забравяни, а ако случайно някой си спомни за тях, не ги споменава с добро. Възрастните казват, че когато някой добър човек умре и отиде в Дженнета, Аллах му дава едно голямо право. Той може да се връща на земята и да наблюдава случващото се. Лекият топъл ветрец, който така приятно гали косите ни и внася свежест в домовете ни, всъщност са всички онези човеци, получили това право. Не можем да ги видим, защото нямат материя, но можем да усетим присъствието им.
Когато Мустафа Кемал Ататюрк починал (основателят на светска Турция), също имал привилегията да навестява сънародниците си. Той имал навика да ходи три пъти в годината: на 29 октомври (провъзгласяван ...