Тази нощ се обърнах към залеза.
Тънки нишки надежда се сплитаха с дългите и все пак безкрайно безпомощни пръсти на времето.
Останах замислена...
Вгледах се по-ясно в болезненото злато на смъртта на слънцето.
Опитах се да те открия в безбройните късчета слово.
Дълго търсих, приведена и непозната сама за себе си.
Най-накрая измъкнах размито и неясно отражение на любовта към теб.
Докоснах извехтелите страници...
Нежната, но безполезна хартия се отрони между пръстите ми като мъртви пеперуди.
Затворих очи...
Ти си беше безвъзвратно отишъл от мен. Бях успяла да оставя усмивката ти далеч.
... ...