Sep 7, 2020, 9:02 AM  

През времето 

  Prose » Fantasy and fiction
807 2 12
9 min reading
Не знам как ми хрумна, защо го писах, какво иска авторът да каже... Просто - ето го.
Селището е на брега на океана. Малък залив, почти обграден от високи скали, ярко ясна вода, много риба. Намираме се до сами устието на Реката. Така я наричаме – друга река наблизо няма, а тази носи живота за нас. Пресича Долината и се влива в залива.
Селището ни не е нещо особено. Няколко пъти пътувах с експедиции из Другите земи и понякога смятах, че съм попаднал пак при нас си. Дървени къщи, малки прозорци, дворчета отпред и отзад, тесни улички – колкото да мине някоя талига, в редки случаи колесницата на Управителя.
Типично селище от времето ни. Нашата Стотна година. Не зная кой ги брои тези години, от коя точка тръгва, как ги пресмята, но знаем едно – сега е Стотната година.
Да, можем и да броим, и да смятаме, и да пишем. Които пожелахме. А пожелахме почти всички, с изключение на Пиньо. Той от рождение си е… Малко не със света, както викат бабите у нас. Та сега пасе стадото крави в горния край на Д ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Коновски All rights reserved.

Random works
: ??:??