И да дишаш с цвят на перла,и да говориш с лъчите на слънцето,и да гледаш с дъха на сърцето,кажи ми лесно ли ще ти е да преглътнеш една сълза?А като толкова си обичал,лесно ли ще ти е да хвърлиш подарената роза,да намразиш лъчите на деня,да убиеш любовта?Ще преглътнеш ли болката на ободената устна,ще извадиш ли тръна от нея?Ще оставиш ли желанието свято на боклука,който си събрал?Ще посмееш ли пак да погледнеш любовта в очите,щам те е опарила?Ще бъдеш ли същия човек,след като една част от теб вече е умряла?И да мислиш за онзи розов облак,и да сънуваш онази перлена усмивка,която те е тормозила досега?Ще успееш ли да се пребориш със сянката на нощта,и ще можеш ли да обикнеш отново?Не би!Никой не би бил!А аз?За мен помисли ли...?!