Тежката раница висеше на гърба ù и не ù позволяваше да се движи бързо, а тя сякаш напук правеше все по-големи и по-големи крачки. След известно време се умори и спря хода си, за да си почине. Стъпила с единия крак на земята, а другия подпряла на случаен камък, тя простря поглед напред - есента вече обгръщаше цялата гора с прелестната си пелерина и оцветяваше природата с огнени багри. Тревата в полето, вече пожълтяла и изгорена, помръдваше леко, подухвана от вятъра. Наоколо цареше тишина и спокойствието беше осезаемо - да, това определено беше любимият ù сезон.
От месеци плануваше мечтаната почивка в планината. Беше работила дори и неделите, само и само да може да си вземе няколко свободни дни и да избяга от целия ад, който я заобикаляше. Не издържаше, имаше нужда да се махне, да изчезне и да не вижда никой седмици наред, но животът ù не ù го позволяваше - мениджър в голяма фирма, Алена нямаше много време за себе си. Ежедневието ù беше сиво и беззвучно - ранното ставане бе следвано от б ...