Всеки път, когато си казваме до после, всеки път…
Ти искаш да ти разкажа приказка за лека нощ…И после тихо да заспиш. А когато се събудиш, да ми подариш поредната усмивка вместо добро утро. И всеки път, когато се усмихваш, да вярвам, че всичко ще продължи като вълшебна приказка… която може би ще започне така:
Имало едно време, в една приказна страна, едно момиче. Нали така започват приказките? Живеело на тиха уличка, в градина със много и екзотични цветя. И всяко цвете си имало свое, измислено от момичето име.
Но момичето било орисано от зла орисница, никога да не ги докосва. Защото цветята клюмвали, и от цветчетата им се отронвали… сълзи.
Знаело, че в едно от тези нежни създания се крие… човешка съдба. Но как да го открие, все още не знаело. Тъжно било момичето. Единственото нещо, което можело да си позволи, е да се радва на тяхната красота… И да ги дарява със своята обич и нежност, от разстояние.
Сутрин, щом блеснело слънцето, то хуквало навън, за да поздрави с усмивка своите цветя. ...