Имало едно време една фирма в един холдинг. И в нея работели три секретарки. Но двете смятали, че тая работа е временна, надявали се да станат поне вицепрезидентки – стига да се запознаят с боса, и затова цял ден пиели кафета и клюкарели. А третата била тихо, скромно момиче, което вършело само работата на отдела, дори понякога пускало прахосмукачката и почиствало мокета. Та затова ехидните ѝ колежки я нарекли Пепеляшка.
Един ден президентът на холдинга обявил конкурс за най-добра програма за управление. Заохкали, завайкали се двете секретарки. Пък отишли в специализираната фирма, платили и получили поръчаното на флашки. А Пепеляшка тихо седнала зад пулта и като на кръстник се помолила на компютъра си да помогне. Направил ѝ той не една, а две програми – великолепни, и то на модерни флашки, блестящи като кристал. Предупредил я при това компютърът да внимава – страшен вирус върлувал в главната база данни, та затова в полунощ да прибере своите флашки. Иначе – ще бъдат унищожени.
Дошъл деня ...