Преди много, много години в страната на облаците се родило малко облаче. Денят бил слънчев и пролетен, майка му го прегърнала и целунала по меката главичка. Облачето се усмихнало и от радост подскочило от ръцете ù. Бащата облак креснал ядосано:
- Какво правиш, дете, стой мирно в скута на майка си и се учи как се става голям облак! Трябва много да се трудиш, за да станеш добър облак! Винаги бъди приятел с Вятъра, винаги стой пред Слънцето и събирай сили, за да можеш да се скараш със всеки друг облак, защото нашата работа e да се разбиваме един друг и да предизвикаме дъждовете.
Малкото облаче гледало, недоумявайки баща си и майка си. Майката поклатила глава в съгласие и отворила обятия, за да го прегърне.
Всеки ден Вятърът духал в различна посока, всеки ден семейството облаци сменяло дома си в необятното небе и така цяла седмица. Но малкото облаче с радост разглеждало земите под тях, слизало ниско до цъфналите слънчогледови ниви, докосвало птичите гнезда, сядало на покривите на селските ...