Имало някога един народ – озлобен и гладен за добро. Покрай грижата за хляба забравил за глада за надежда и добрина, а тя, добрината, избягала през девет царства в десето. Тогава се появил вълшебникът. Построил работилница за щастие. Никой не влизал в нея – как ще си купи щастие. Вълшебникът подарявал щастието. Светнала дъга около малката къщичка, усмихнали се облаците, стекли се хората- за щастие се подредили в дълга търпелива редица. Кой бяга от щастието, а подареното щастие е щастие без усилие... Разбрал вълшебникът, че усетили вкуса на подареното щастие, хората или ще чакат даровете му, или ще работят за своето щастие и за това на другите. Решил да си тръгне- толкова много го чакат на друго място, но преди това подарил на хората предмети, които да им напомнят кои са и за какво са на тая земя. Така една торбичка на вълшебника останала сама. Подарявам ви я, приятели мои. А който иска, може и да повярва на приказката, която е за вас.
Най-важното обаче е, че на тая земя сме да работим ...