Приказка за Охлю Бохлю
Един ден Охлю Бохлю решил да обикаля света. Стегнал си багажа, т.е. къщата и тръгнал на голямо околосветско пътешествие. Охлю се огледал наоколо и не знаел на къде да тръгне. Погледнал напред, назад, на всички съществуващи посоки, но единственото, което виждал било огромно бяло пространство. Тогава той решил, че е по-добре да си затвори очите и да следва сърцето си. Речено сторено... и Бохлю устремено тръгнал "напред".
Реално той се намираше на десетина метра от една топола, но той не знаел това. Вървял Охлю ден и нощ, без да спира. Не усещал нито студ, нито жега, нито умора, нищо. Единствено мисълта за голямата, велика цел, която следваше бе в главата и най-вече в сърцето му. След около три месеца, с големи мъки и усилия от негова страна, той бе достигнал едно не много далечно клонче от тополата. Но той продължаваше да пълзи, като че ли го водеше единствено силата на поставената цел.
И ето, че дойде и края на тази приказка. Охлю не чувстваше вече земята под себе ...