4
Адол седеше пред Г-н Дъб и го гледаше кръвнишки. Сякаш щеше да го изгори с поглед! Светьо гледаше шоуто развеселен и дори и не помисли да помогне на Ади в делото и, а именно:
- Навън съм! Най-сетне излязох! Сега ще видиш проклет дъб!
Като специалист по оръжията, естествено Адол не бе прекалено умел в магията, но пак можеше да използва пламъци като една от елементарните умения. Обаче, противно на очакванията, в ръцете му пламна огромна огнена топка. Вероятно се бе упражнявал през последните 100-200 години само за този миг…
- Спри! Това е плячката ми! Знаеш ли колко мангизи мога да получа за дървесината?! Да не си посмял да повредиш дори стърчащите резки! – Ади се хвърли към Г-н Дъб с намерението да го защитава до последно.
- Г-це Ади, дръпнете се! Това е отмъщението на един истински мъж към едно истинско дърво! Дори вие не бива да заставате на пътя на тази свещена битка!
- Аз съм висококачествен дървен материал, на който ще се радва и най-взискателния купувач! А и тук е влажно и мрачн ...