Имало едно време един Прав път. Той не обичал да се обръща назад и да спира. Познавал себе си добре и знаел накъде отива. Не обичал и не познавал Кривия път, защото не знаел накъде отива и неизвестността го плашела.
Един ден Правият път много се уморил от вървенето само в една посока и от себе си и седнал да си почине на един Кръстопът. Уж само за малко, но неусетно заспал. Кривият път обичал много Кръстопътищата и често минавал оттам.
Този кръстопът бил един от любимите на Кривия път, защото това бил Кръстопътят на Мечтите. Всеки път когато минавал там, Кривият път си взимал по една нова мечта за из път. И днес минал и видял за първи път Правия път, който винаги му давали за пример и на който някога се били запознали майка му и баща му. За първи път Кривият път можел да поеме пътя му, защото докато бил буден Правият път не давал на никого да се изпречи на Пътя му, та камо ли да тръгне с него. За да е по-сигурно, че няма да му пречи, Кривият път решил да го приспи още повече... Завил г ...