- Мирише ли ви на нещо? - насред смеха пита Ливилина, наострила нос.
- Боя се, че да - заявява Тачита. Това не е ли парфюмът на... Късно е! На вратата най-възпитано се почуква, естествено със все сила и един приятен баритонов тембър провиква провлаченото:
- Ливилино, тука ли сте, ма?
Тачита прихва и опитва да скрие насълзената си усмивка в пухкавото плюшено телце на мечока си. Съученичката и бързо просъсква едно „Шшъът!" и на свой ред се провиква:
- Влизай!
Новодошлият е по домашному наконтен с елегантен марков анцунг и маратонки, и излъчва изтънченото самочувствие на популярен и обичан от всички човек. След него се вмъква най-добрият му приятел, чието скромно присъствие внушава добронамереност и сърдечност - неща изключително рядко срещани в отношенията между учениците в елитните училища за изкуство и култура. И тихичко казва:
- Здравейте, момичета! Как сте, какво правите?
- Ами, говорим си. Вие как така решихте да се отбиете? -Ливилина се опитва да скрие задоволството си от пристиган ...