ПРИКАЗКА ЗА ПРИНЦЕСА СИНЕОКА И ЖАБА ПЪСТРООКА
Живеел нявга един крастав жабок. По цели дни той плувал и подскачал сред бистрия поток. И скок-подскок, покрай вира дълбок, краставий жабок съзря в далечината на гората принцеса непозната, поседнала сред тревата, да вдишва аромата на цветята в гората.
Таз принцеса непозната бе с коса от ангелска позлата и очи сапфирено искрящи, от звездите по-блестящи. Белолика бе и нежна, даже снежна, белоснежна, а устните й като листенца на розови цветенца.
Седеше тя в гората и миришеше цветята, а сред зеленината на тревата белееха й се крачката.
Изведнъж изскочи от водата жаба крастава и грозновата. Туй бе познатият ни жабок, дявол да го вземе, който я следеше дълго време! И заподскача хей така, със свойте жабешки крака, натук-натам, насам и още где да знам... Скачаше ли, скачаше жабата горкичка сред зелената тревичка. И достигна тя едва до девойката добра.
- Хей, девойке непозната – рече жабата, горката. - Заболяха ме краката, докато скачах сред цветята ...