Sep 20, 2019, 4:42 PM

Приказка за проклетата принцеса 

  Prose » Fantasy and fiction
1511 4 24
4 min reading
Обичаше да слиза в подземието, за да наблюдава дракона си. Той беше сам и нещастен в мрака. А това я радваше. С удоволствие би му причинила болка, но изпитваше страх. Чувство, което не би признала пред никой. Беше чувала, че другите принцеси обожавали своите дракони. Дори летели на тях. Глупачки! Да си цапат роклите с тези отвратителни животни. Та те бяха само по-големи гущери и тяхното място бяха тунелите и влажните тъмници. Ако зависеше от нея би го убила, но закона не позволяваше. Хищниците бяха редки животни и на хилядолетие измираше по един. Никой не знаеше защо нямаха потомство. Рано или късно щяха да изчезнат.
Унижение! Ето това щеше да му причини както той постъпи с нея като малка. Отмъщение! Най-опияняващото чувство, което те кара да искаш още и още. Ще го накара да оре нивите на селяндурите. Ще го яздят все едно е магаре. Ще е незабравима гледка! И принцесата се изкиска. Придворната дама до нея я изгледа изненадана. Този звук от устните на господарката беше по-рядък и от черв ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Катя Иванова All rights reserved.

Казват, че когато се роди дете от царски род, орисницата хвърля своите руни и свързва детето с дракон - женски за момиченце и мъжки за момченце. Идеята е мъдростта на дракона да помогне на детето да бъде добър владетел. Така и драконът ще стане по-добър, и детето. Поне такава е идеята.
Истината обач ...
  818  17 
Рожденото ми име е ламята Спаска,
Орисана съм всичкиви да стряскам.
В мъжките лами пръст така не тикат.
Вълшебни те били, дракони им викат.
Това е мойта песен да се жаля, ...
  1805  18 
Random works
: ??:??