Обичаше да слиза в подземието, за да наблюдава дракона си. Той беше сам и нещастен в мрака. А това я радваше. С удоволствие би му причинила болка, но изпитваше страх. Чувство, което не би признала пред никой. Беше чувала, че другите принцеси обожавали своите дракони. Дори летели на тях. Глупачки! Да си цапат роклите с тези отвратителни животни. Та те бяха само по-големи гущери и тяхното място бяха тунелите и влажните тъмници. Ако зависеше от нея би го убила, но закона не позволяваше. Хищниците бяха редки животни и на хилядолетие измираше по един. Никой не знаеше защо нямаха потомство. Рано или късно щяха да изчезнат.
Унижение! Ето това щеше да му причини както той постъпи с нея като малка. Отмъщение! Най-опияняващото чувство, което те кара да искаш още и още. Ще го накара да оре нивите на селяндурите. Ще го яздят все едно е магаре. Ще е незабравима гледка! И принцесата се изкиска. Придворната дама до нея я изгледа изненадана. Този звук от устните на господарката беше по-рядък и от черв ...