В ония далечни времена, когато елфите решиха да напуснат земята на своите въздушни кораби, едно малко елфче се скри в пещерата под водопада. Не послуша магьосницата Сиринда, която му каза:
- Момченце, не трябва да оставаш на тази земя! Тя не е за самотен елф. Липсата на любов ще те убие. Няма ли ги другите елфи ти ще бъдеш обграден само от злина.
Въпреки всичко той остана, защото обичаше тези поля, тези планини, това синьо небе... Видя за последно искрящите бели платна на отлитащите корабите и тръгна през гората. Трябваше да си намери скривалище, защото навсякъде бродеха тролове, орки и гноми. В най-отдалечената част откри огромен дъб, в чиято хралупа си направи къщичка.
Животът му не беше скучен, но усещаше някаква тъга и тежест в сърцето. Да, липсваше му любовта. Все по-често чуваше брадвите и трионите, с които троловете и орките поваляха дърветата от приказната гора.
Един ден, седнал до брега на реката реши да се прибере у дома и да заспи. Толкова дълго, че като се събуди неговите б ...