Колажът е дело на )
Някога, много отдавна, чух една странна приказка – приказката за момичето, издялано от голям къс каменна сол. Гениален скулптор, помилван от Бога, вероятно я е направил, та соленото момиче станало живо, като нас двамата с тебе, мой читателю.
Жадно оглеждало света с широко отворените си бадемови очи соленото момиче.
Обикнало всичко около себе си, опознало всичко по земята, но се пазело да се докосва до другите в света, от страх да не го повредят. Щастливо живеело соленото момиче. Щастливо... докато веднъж чуло две сирени как се уговарят кога да се върнат в своето любимо море. Много неща виждало соленото момиче, но все още не било виждало море, не знаело какво нещо е това – морето. И тръгнало по следите на двете сирени и стигнало до това, което ние наричаме море. Спряло до прибоя на вълните соленото момиче, огледало с широко отворени бадемови очи водната шир и странен трепет почувствало.
„Какво си ти, море? Как си станало така голямо, могъщо, тайнствено и красиво? Как ...