Пореден ден от живота на Мими. Тя е вече добре, здрава е. Не е необходимо да ходи на лекар. И лекарствата, които взимаше, за да се лекува, вече не са й нужни. Но приказките, които Феята на сънищата й разказваше и липсваха. Искаше да слуша още и още. Искаше да пътува там някъде към планетата на сънищата, където я водеше феята.

И пак е привечер. Мими е вече в леглото. Гледа небето, по което няма звезди, защото е облачно. И въпреки всичко е толкова красиво. Наближава коледа и градът е украсен празнично. Хиляди светлинки блестят и предават на облачното небе странен червеникав оттенък. Мими е в очакване, както и хиляди деца по света.  Дядо Коледа ще дойде и ще донесе надежда за следващата година, за следващия етап от живота.        

И ето я и нея – Феята на сънищата. Пак дойде при Мими. Приседна до нея. Погледна я благо с тъмносините си очи и започна да й разказва.

Приказка девета или приказка за принца, който така и не целунал принцесата, но все пак я събудил за нов живот

Там някъде отдавна, много отдавна, живяла някога една принцеса.

      -    Мими, ти си слушала приказката за Спящата красавица – нали?

    -   Да, слушала съм я! Как принцът целунал принцесата и тя се събудила, и те се оженили, и заживели дълго и щастливо.

      -    Да, точно тази приказка. Сега аз ще ти разкажа друга.

И така. Там някъде отдавна, много отдавна, живяла някога една принцеса. Тя била омагьосана от зъл магьосник, но не да спи стогодишен сън. Магьосника бил омагьосал принцесата да няма собствена воля. Бил я омагьосал така силно, че я бил превърнал в безволево същество, чийто живот се изнизвал ден след ден. Принцесата нямала желания, нямала мечти, а само работа и задължения.  И нищо съществено не се случвало в нейния живот. Но, един ден магьосника умрял, защото всеки, който се е родил някога умира. Но, това не довело до пробуждането на принцесата.

Има много спящи вулкани по света, но трябва да се внимава с тях. Защото  понякога едно малко камъче хвърлено в спящия вулкан, може да го събуди за нов живот и последствията може да са страшни.

Продължавала да спи принцесата и може би никога нямало да се събуди, но се появил той- нейният принц- и не толкова неин. Появил се, но не я целунал, просто и разказвал история след история. Тя го гледала с тези очи на възхитено дете, открило своята отдавна изгубена, любима играчка. Обичала да го слуша. Обичала историите му. Обичала и самия него. Дали са били истински историите - само принцът знаел това, но принцесата му вярвала. Вярвала му, защото душата й била чиста и по детски красива. Докато един ден принцът изрекъл заветните думи „Само теб обичам“. И хвърлил камъчето в заспалия вулкан.  Пробудил принцесата за нов живот. Защо казал това на принцесата никой не може да каже, може би и самият той. Но това пробудило принцесата и тя заживяла нов живот. Можела отново да мечтае. Но в живота не всичко става така като в приказките. Принца хвърлил камъчето в заспалия вулкан и после изчезнал. Може би се върнал в неговото царство, може би така му е било по-удобно. Дали излъгал принцесата? На този въпрос отговор може да даде само той.

       -   А, с принцесата, какво станало с принцесата, фейо?

        -  Принцесата ли?

Принцесата дълго тъгувала за своя принц. Той изчезнал толкова неочаквано. Казал й, че я обича, а в следващия момент вече го нямало. А, тава ще си остане загадка, защо е изчезнал и как… Принцесата плакала толкова дълго, че очите й се превърнали в два пресъхнали кладенеца, но сърцето й продължавало да тъгува. Докато е жива тя щяла да продължи да тъгува за него. Принцът щял да продължи да живее в мечтите й. Принцесата го обичала толкова много, че не би приела друг принц в живота си.  Разбира се, че идвали и други принцове. Искали ръката от баща й. Искали да  спечелят любовта й. Предлагали й богатства и разкошни палати, в които да живее. Опитвали се да я спечелят с мили думи и обещания. Но, как може да се впечатли едно сърце, което вече е обречено. Дори и разбито сърцето на принцесата щяло да тупти само за него, за нейния принц. Изгубил се принца, а принцесата незнаела къде да го търси и имало ли смисъл от това. Но едно било сигурно принцесата щяла да го чака, щяла да го чака до последния си дъх и до последния удар на сърцето си.   И докато чакала завръщането или не на своя принц тя открила своето призвание!  Решила да дава любовта си на децата. Децата винаги имат нужда от любов, от внимание и от разбиране. Децата са чисти същества. Те няма да те излъжат и да те наранят истински. А, за да стане едно дете добър човек има нужда точно от това от любов и разбиране. Така принцесата се събудила за нов живот. Тя щяла да раздава любовта си на децата. И дори едно дете да направи по- щастливо, да го накара да бъде добър човек като порасне - ще си е струвало нейното пробуждане. Всичко това се случило благодарение на принца, който дори не я целунал, но все пак и казал, че я обича.

    -   Тази приказка е с неочакван край, фейо! Те – принцът и принцесата – не заживели дълго и щастливо заедно. Разделили са се.

     -    Понякога щастието има различни измерения, Мими. Понякога се срещаме с хора, с които ни е писано да бъдем заедно, срещаме се с човек, с който сме създадени един за друг, но времето, други хора и събития променят хода на съдбата. И трябва да продължим да живеем по един или друг начин. Но едно е важно - никога не бива  да губим надежда. Надеждата тя е тази, която поддържа вярата и любовта. Всъщност приказката не свършва така и това няма да е изненада за теб. Принцесата чакала дълго, но не изгубила вярата си, че принцът ще се върне при нея. Един ден той се завърнал при своята принцеса и я отвел в своят палат и те заживели дълго и щастливо. Родило им се прекрасно момченце, един прекрасен малък принц, който запълнил изцяло живота им. А, сега заспивай, Мими! Заспивай и винаги пази надеждата в сърцето си! Лека нощ!