Приказка за заблуденото китайче
Имало едно време едно малко китайско момче, на около седем години. То живяло само с бедната си майка и нямало баща. Къщичката му била твърде далеч дори и от най-близкото село, така че малкото китайче си нямало приятелчета, с които да си играе. Пък майка му по цял ден работела, за да ги изхрани и двамата и нямала много време за него. Затова китайчето прекарвало дните си само.
Тъй като били бедни, малкото момче нямало и играчки. Не харесвало и ушитите от майка му парцалени кукли, смятало ги за твърде момичешки. Единствената играчка, която носело със себе си винаги и навсякъде, била една дебела и здрава букова пръчка. Тя била неговото конче, неговият меч, неговата бухалка, неговата коса за тревата в полето, неговият прът за овчарски скок (е, не съвсем…), неговият стик за голф… Всичко. Китайчето смятало пръчката за свой най-добър приятел и много я обичало.
Един ден момчето отишло за пореден път да се разходи из гората. Бил дълъг летен ден, един от най-дългит ...