В квартала живееше един котарак на име Чочо. Той беше жълт, на райета, с бял корем и опашка.
Чочо беше притежание на своя стопанин. Стопанинът му го хранеше с котешки бонбони.
Чочо излизаше от къщи и обикаляше квартала. Щом срещнеше котка, той я ухажваше и получаваше брак с нея. Той обиколи всички женски котки, за които ставаха войни.
Чочо седеше на стол и беше втори владетел след своя стопанин.
Чочо откриваше нови неща, които не бе виждал.
Веднъж котаракът бе обявен за кмет на квартала. Той управляваше квартала, понеже стопанинът му въведе микрообщината. Това беше неофициалната община.
Тази година котаракът създаде царство на котките и каза пред общото събрание:
-Уважаеми котки. Аз бях втори владетел след стопанина ми. Сега обявявам общността на котките за империя. Сега остава гласуването. Кажете кой е най-богатият котарак?
-Ти! - казаха котките.
-Кой ви дари с деца?
-Ти! - пак отвърнаха котките.
-Кого избирате за...?
-Тебе избираме, царю честити. - казаха котките.
-Благодаря ви!
Така Чочо стана император.
© Добри Димитров All rights reserved.