(Ето и последната (засега) част от трилогията (засега) за Катя)

Една сутрин Катя се събуди. Това се случваше почти всеки ден през последните 16 години. Но тази сутрин беше по-особена, защото Катя отново имаше план. Предишната вечер беше мислила до късно как да победи брат си Мишо. “Не може да е толкова безгрешен.” - Повтаряше си тя. Накрая реши да се вмъкне в стаята му, след като той отиде на училище и да потърси някакъв компромат.

И така, на следващия ден, когато Мишо беше отишъл да се обучава и образова, Катя влезе в стаята му. Този път нямаше цветя от феновете. Библията беше затворена и поставена на рафта до другите поучителни книги. Тетрадката със стихотворенията също липсваше. Очевидно Мишо я беше взел за да пише в училище, вероятно в час по математика. В стаята беше някак по-мрачно от предишния път. Беше студено и подтискащо. Беше пусто. Нямаше го Мишо да даде живот на помещението.
  Катя се огледа и погледа и се спря на една кутия, скрита зад фотьойла на Мишо. Кутията беше доста голяма и имаше надпис “НЕ ПИПАЙ!!!”.
Сега сигурно си мислите “Как е възможно, гений като Мишо, да допусне такава грешка? Да остави някаква своя тайна, на толкова очевидно място, и дори да надпише кутията?”. Всъщност около кутията имаше защитно поле, което улавя мозъчните вълни и променя намеренията на хората. Всеки който прочете надписа веднага би се отказал да рови в кутията и дори ще я забрави. Всеки освен Катя. Поради липса на мозъчна активност, защитната система беше безполезна срещу нея. Тя издърпа кутията и я отвори.
  В кутията имаше най-различни неща. Първото, което хвана окото на Катя, беше една неиздадена книга на Мишо, написана на ръка. Заглавието беше: “Как да превърнем водата в Coca-Cola”. Следващото нещо беше снимка. На нея се виждаше висок хълм със стотици насядали по него хора. Мишо се беше изправил между тях и говореше. На гърба на снимката имаше надпис: “Когато нахраних множеството с 5 хляба и 2 риби.” Катя остави снимката. Започна да вади нещата едно по едно: чифт маратонки с надпис “За ходене по вода”; мехлем за лекуване на прободни рани; колан който да крепи гащите на човек след 40 дневен пост и още и още неща.
  Накрая остана само едно. Пакетче с червен прах в него и надпис: “За възкресяване на мъртви. Упътване: поръсете над гроба и почакайте.”
Катя взе пакетчето и реши да го изпробва, забравила за намерението да злепостави брат си.

Беше вечер. Слънцето тъкмо беше залязло. Катя беше в гробището. Вярно взе решението да изпробва възкресителния прах на брат си още сутринта, но се беше забавила, защото яде, после беше в тоалетната, после се гримираше, после пак яде в тоалетната и времето прелетя и отнесе слънцето със себе си.
   Сега Катя стоеше над един прясно заровен гроб. Беше решила това да е човекът, когото щеше да възкреси. Извади пликчето и поръси малко от праха над гроба. Не стана нищо. Катя пак поръси. И пак нищо. Тогава тя се ядоса и изсипа цялото съдържание на пакетчето върху гроба. Изведнъж земята се разтресе и се разтвори. Отвътре изхвърча ковчег, който падна пред Катя. Капакът се отвори. Излезе млад мъж. Той стана, погледна себе си, погледна Катя и каза удивен:
- Виж ме! Аз съм отново млад. И усещам невероятна енергия в себе си. Какво направи?
  Катя му разказа всичко. Мъжът погледна пликчето и прочете бележката която Мишо беше поставил.
- Ясно – заключи той – Сипала си твърде много от това. Явно освен нов живот си ми дала и свръхчовешки сили.
   За да подчертае последните си думи, възкръсналият мъж полетя във въздуха. След това изстреля лазерни лъчи от очите си и сряза една надгробна плоча.
- Аз съм като супермен – заключи той. След това се представи – Живко Лазаров. От днес нататък ще служа на обществото в НРО и ще го браня от престъпността и злото. Но първо ще си измисля готин знак и геройски псевдоним.
Живко и Катя поговориха още малко. Той и беше твърде благодарен за да разбере, че тя не може да следи темата и говори безсмислици.
- Аз ще тръгвам – каза накрая Живко и отлетя.
Катя отново остана сама. Сигурно на нейно място всички щяха да се чувстват горди, че са спасили 4 души от царството на мъртвите (спомнете си 3-те патета). Но не и Катя. При нея нямаше място нито за добри, нито за лоши чувства. И това и харесваше. Единствено омразата към Мишо доказваше, че въпреки всичко, Катя е човек.
- Стой на място! – викна някой. Катя се обърна към гласа. Първоначално и се стори, че вижда висок слаб и блед човек. После осъзна, че това е скелет. Още скелети, облечени в дрипи се появяваха от мрака зад него. От по-новата част на гробището изникваха разложени и полуразложени ходещи тела. Хора без очи, уши и други меки тъкани.
- Осъзнаваш ли какво направи току що? – попита скелетът – Ти даде живот на мъртвец. Възкресяванията са строго регламентирани. Трябва да имаш разрешително от Смъртта. Имаш ли такова?
Катя нямаше.
- Така си и помислих – позарадва се скелета – при нас възкресяването, без изричното разрешение на Смъртта, е равносилно на убийство във вашия свят. Тази нощ съвета на Шеол ще определи наказанието ти. И утре вечерта присъдата ще бъде изпълнена. Хванете я!
Две големи и силни разлагащи се ръце я хванаха грубо и я понесоха нанякъде. След това Катя беше хвърлена в ковчег. Капака падна с трясък. Тя усети че я спускат, а след това чу пръстта която засипваше ковчега. Погребваха я жива.

Дълго време нищо не се случваше. Катя не можеше да определи колко часа е стояла в ковчега. Беше загубила легендарното си спокойствие, защото едно от нещата които мразеше, освен брат си, разбира се, беше да е затворена в тясно пространство. Часовете и се сториха като години. Злокобната тишина на гроба неочаквано беше нарушена. Заговори тих писклив гласец, право в ухото на Катя:
- Здрасти.
Катя завъртя глава настрани, но не видя нищо. Ковчега беше пълен с мрак.
- Кой си ти? – попита тя.
- Червейчето Фридрих, а с мен са приятелите ми Хенрих и Едуард.
- И какво искате от мен?
- Ще те ядем. Ние ядем труповете които погребват.
- Но аз не съм труп.
- Да, но си погребана. Пък и пресните са по-вкусни.
Катя усети как малките зъбки на червейчето Фридрих се забиват в бузата и откъсват мъничко парченце месо. Болката беше неприятна, но търпима. Фридрих викна:
- Яжте, яжте!!! Вкусна е.
Другите два червея нападнаха бузата. Катя, която не можеше да движи ръцете си в тесния ковчег, започна да вика, но това не плашеше червеите и те старателно ядяха дясната и буза. Тогава Катя изви врата си и опита да отвърне на зъбите със зъби.
- Аааа – разпищя се Фридрих – Тя отхапа главата на Хенрих.
  Катя се насочи към гласа и лапна малкия червей Фридрих. Той завика и се замята в устата и, но тя бързо прекрати опитите му да се измъкне, като го превърна в пихтия със зъбите си и преглътна. Не беше лошо. Катя опита да изяде и последното червейче, Едуард, който крещеше за помощ, но не успя да го открие в мрака.
  Изведнъж ковчегът започна да се пълни с червеи, които бяха отвърнали на вика на Едуард. Бързо тясното пространство се напълни с червей, които искаха да изядат Катя. Тя изяждаше от тях в големи количества, но още и още прииждаха. Сякаш цялото червейско войнство се беше обединило против нея. Изведнъж стомаха и се разбунтува. Явно душите на не добре сдъвканите червей бяха останали в него и той реши да ги пусне на свобода. Всъщност истината е, че след пиене на газирано, следва оригване, а след ядене на червей, следва пърдене. И Катя пръдна. Дълго, звучно и убийствено смрадливо. Червеите се задушаваха. Ковчега беше изпълнен с плач и скърцане със мънички зъби. Но миризмата излезе извън ковчега и гробищната почва се погнуси. Гробът изплю вонящия сандък.
Катя отвори капака и излезе. По земята се посипаха мъртви червеи. Слънцето тъкмо залязваше. Беше добре Катя да си ходи вече и то с бърза крачка, но тя беше забравила за мъртвите. Беше забравила защо изобщо е дошла в гробището и спокойно си вървеше по алеята. Няма по голямо блаженство от спокойствието на глупостта.
   Слънцето се скри зад хоризонта. От гробовете започнаха да излизат мъртъвци, чието появяване Катя наблюдаваше с интерес и спокойствие, след като уби една малка тревожна мисъл опитваща се да се промъкне в главата и.
- Отиваш ли някъде? – попита скелета от предишната вечер. Беше препречил пътя и.
- Прибирам се. – спокойно отвърна Катя. – Нещо ми тежи на стомаха – (тя разбира се беше забравила за изядените червей).
- Не може да се прибереш. Съвета реши да бъдеш екзекутирана и погребана на мястото на беглеца.
- А, да – спомни си Катя. – Как е Живко?
- Жив. Без разрешително. Хванете я!!! – това беше любимата команда на скелета – Щом го няма Живко, ще умреш ти.
- Живко е тук! – чу се глас отгоре. – Ето ме.
  Живко Лазаров се беше върнал и се носеше на 2-3 метра от множеството на труповете. Един от тях започна да се смее. Трупът до него го погледна учуден и попита:
- Какво има?
- Той е дебел! – каза веселият труп.
- Той не е дебел! – възрази съседа му.
  Тогава, леко подразнен, Живко изстреля лазерен лъч от едното си око и сряза трупа-критик на две части, през кръста. Горната част падна на земята. Разполовеният труп погледна Живко и заяви.
- Като го погледна от друга гледна точка, не е чак толкова дебел.
Позакръгленият Живко кацна на земята.
- Ако закачате Катя ще се разправяте с мен.
- Мислиш че не можем да се справим с теб ли? Атака!!! – извика скелета.
  Няколко силно разложени трупа излязоха напред, въоръжени с бутилки с пепси. Живко се стресна. Единият труп ловко отвори бутилката и изля съдържанието към бившият си съгробищник и настоящ супер герой. Живко успя да отлети навреме, но течността заля лицето на Катя и една капка проникна в устата и. Тя припадна.
- Съжалявам Катя – Викна Живко от небето – Не мога да рискувам. Благодаря ти, че ме спаси.
И отлетя, а Катя не чу нищо от думите му, защото беше в безсъзнание.
Скелетът и армията му се приближиха до безжизненото тяло.
- Убийте я! – нареди той.
- Не спрете! – прекъсна ги нов глас. Всички се обърнаха и съзряха прекрасен бял кон с криле, а неговият ездач беше Мишо. – Оставете я, тя не знае какво върши.
- Тя съживи мъртвец, много добре знаеш, че без разрешително от Смъртта, съживяването е междусветовно престъпление.
- Ще взема разрешително от Смъртта.
- Така не е честно, трябва да го имаш преди да възкресиш някого. – скелета щеше да се разплаче, ако имаше очи. След като се стегна малко нареди. – Убийте я! Веднага!!!
- Но Мишо каза… - започна да протестира палача, който си беше донесъл брадвата с която трябваше да обезтели главата на Катя
- Няма значение, в момента тя е нарушителка, аз… ние я осъдихме, и имаме право да изпълним присъдата.
Палача не помръдна. Тогава Мишо, възседнал крилатия кон, величествено премина покрай изплашените мъртъвци. Слезе, вдигна сестра си и също се качи. Тогава разяреният скелет хвана една бутилка с пепси и я отвори.
- Няма да посмееш – студено каза Мишо. Какво беше това? Искрица на страх ли премина през очите му? Едва ли. Обаче скелета посмя, гнусното вещество разряза въздуха, насочено директно срещу Мишо. Той бързо скочи и издърпа сестра си, но коня си не успя да спаси. Бедното животно беше залято. И тъй като беше създаден само от добро, конят се изпари и вече никой не го видя. Защото пепси унищожава всяка праведност.
  Мишо, който държеше сестра си в ръце, гледа известно време мястото, където до преди малко беше стоял верният му кон Рачо, и размишляваше. Тази тъжни мисли бяха прекъснати от гласа на скелета:
- И какво ще правиш сега? Ще ни дадеш ли престъпницата или ще последваш коня си?
Мишо го погледна със злоба, граничеща с лудостта, и каза:
- С теб ще се срещнем пак. – след това на гърба му се появиха чифт големи, снежно-бели криле, създадени сякаш от въздуха.
- Нее – извика скелета и посегна за нова бутилка, но Мишо вече беше отлетял.

Няколко минути по-късно, Мишо постави сестра си в нейното легло. Тя никога нямаше да разбере кой я е спасил. Поне щеше да се оправи. Не беше погълнала много от отровата, а и Мишо бързо и даде Coca-Cola, за да е сигурен, че всичко ще е наред.
  След това излезе и отиде при Смъртта за да поиска разрешително за Живко Лазаров.