Изпитвам неописуем страх от улиците, които винаги са пълни. Не с хора , а с локви отрова, чиито изпарения се разбиват право в устните ми.
Притискам ги, стискам ги, но винаги усещам киселия вкус.
Изгаряше гърлото ми и го караше да пресъхва. Образуваше рани по лигавицата.
Понякога дори и кондензираше. Усещах целия воден кръговрат върху сетивните си органи.
Очите ми сълзяха и течяха, а аз ги бършех с вледенените си пръсти. Изпитвах тъпа болка от дразненето, което сърбежа предизвикваше.
Побягнах и нагазих, кракът ми цопна и отровата прокисна в подметката ми.
Носих я със себе си, дълго и надалече. Спирах понякога, но пак се връщах. Все пак не можех да забравя откъде тръгвах, а именно от нищото.
Когато подметката ми се проби, осъзнах, че не мога да се движа със същото темпо, но ми се струваше и едновременно крайно неприемливо да остана.
Не се примирих и продължих да понасям целия болезнен и гнусен кръговрат. Огледах се и когато се отчаях напълно, пропищях. Чух единствено болезнения отговор н ...