Той не е нито малък, нито рус... не е и наивен - напротив - мъдър е, точно като възрастните, но все пак това е той - пътуващото дете на Екзюпери. Малкият принц... Моят принц...
Има сини очи и... май е това. Май това е единственото по-забележително нещо, когато го срещнеш за първи път. И не, че не е красив, но не мога да го опиша реалистично, защото в моите очи той е единствен и уникален, и всичко в него - от кестенявата коса до сините очи - придобива нови измерения...
Защо тогава малък принц? Нали асоциациите се правят на базата на прилики, а не на разлики?...
Той ми показа какво е да се раздадеш докрай на някого, на когото държиш. Да съчетаваш физическата с духовната красота. Да търсиш със сърцето, а не с очите... При цялата си доброта, той е разглезен и на моменти невъзможен. Своеволен. Слаб. Непостоянен. Избухлив. Склонен да се цупи... И май точно това ме кара да му се възхищавам...
Той не е захаросан образ, изваден от розовия албум на моето въображение. Той е просто човек. Той е се ...