Цяла седмица Дончо обикаля близките села, докато намери коня, който търсеше.
Старият вече ставаше само да дърпа каруцата, със зор изкачваше баирите. Като се качваше при овцете, Дончо се чудеше той ли е конят, та трябваше да му се моли и го дърпа, камо ли да го язди нагоре.
Доведе я с името ѝ - Принцеса. С гордо вдигната глава и красива гъста грива с бяла плитка отзад. Бяло имаше и по върховете на ушите, и по краката над копитата, и четирите.
- Мамо, мамо, ела да видиш, Принцеса си има ботушки като моите! - се развика Веселинка, като видя кобилата.
Белите ботушки бяха с по-дълги косми. Продавачът каза, че имала арабска кръв, вече е трето поколение от едни и същи коне, всичките били високи и красиви с едни и същи бели шарки, но и с дълги косми над копитата. А тя беше още момиче.
Дончо се изхарчи малко повече, но още първият път, като се качи в Балкана при овцете с нея разбра, че е спечелил с Принцеса.
Като ѝ дойде времето, я заведоха при коня, който продавачът му беше казал.
Кобилата беш ...