Принцесата била изключително красива - или поне така казвали Мама, Тати и всички слугини. То не, че имало значение какво говорят слугините, ама все пак е хубаво да подочуеш нещичко приятно по свой адрес. Тя имала най-русите къдри, най-бисерната усмивка, най-малкото и симпатично носле, най-грациозната походка... Царят (тати) не можел нищо да откаже на своята Принцеса - струвало му се много по-лесно да махне с ръка на придворните или на ковчежника, за да реши въпроса с претенциите на щерка си, отколкото да говори с нея (защото колкото и хубава да била, мрънкането и му пречело да мисли какво му се яде на вечеря).
Девойката не обичала ученето. Не обичала и задълженията си като принцеса, които най-вече се изразявали с помахване през прозореца. Най и се харесвало да стои пред огледалото с купчина рокли и помади, да повиква при себе си избрани щастливци, които да ахкат и охкат от възхищение при всеки демонстриран неин нов тоалет и прическа. Разресвала косите си с часове наред, възхищавала се ...