Професорът положи неимоверни усилия, за да се овладее, но сърцето му започна да прескача и някаква тъпа болка обхвана гръдния му кош. Това го накара да спре галопирането из кабинета и да се отпусне на най-близкото кресло. Чак слепоочията му туптяха и той обхвана челото си с ръце. Страстно отдаден на неврохирургията, как бе пропуснал най-важното за един баща – възпитанието на собственото си дете?! Той никога не бе мислил нито за заплащането на труда си, нито за имоти. Просто оперираше, влагайки знанията, уменията и душата си, а другото, по съвсем естествен начин, впоследствие си идваше само. Защо, Господи, защо най-близките му - неговите жена и дъщеря, бяха станали такива егоисти?! Той никога и от нищо не ги беше лишавал. В материално отношение дори бяха презадоволени, в сравнение със семействата на техните познати. Може би разрухата бе започнала от момента, в който буйният пламък на страстната любов се разколеба и постепенно взе да затихва. Тогава Матев осъзна, че жена му е твърде огра ...